Рудолф фон Лабан — биография, идеи и наследство
Рудолф фон Лабан (15 декември 1879 — 1 юли 1958) е един от най-влиятелните мислители в областта на движението — теоретик, педагог и хореограф, чиито системи за анализ и запис на човешкото движение полагат основите на централноевропейския модерен танц. Неговата работа вдъхновява нови посоки в театралната практика, разгръща възприятието за телесната експресия, обогатява палитрата от изразни средства на актьора и допринася за по-задълбоченото развитие на тялото като инструмент на сценичното действие.
Роден в Пресбург, днешна Братислава, в рамките на Австро-Унгарската империя, Лабан преминава от първоначален интерес към живопис и архитектура към изучаване и развиване на танцовото изкуство, като съчетава артистична чувствителност със систематична, почти научна методология.
След обучение и работа в Париж, хореографиране на балетни и фестивални сценични форми през Първата световна война Лабан създава Хореографския институт в Цюрих (1915) — школа и лаборатория за експерименти с масови форми, сценично пространство и образно движение. Оттам неговите идеи се разпространяват чрез клонове в Италия, Франция и други части на Централна Европа. Много от значимите модерни хореографи и педагози от първото поколение ппрез неговото влияние.
Един от най-забележителните и трайни приноси на Лабан е методът за запис на движението, първоначално публикуван като Schrifttanz / Kinetographie Laban през 1928 — система, която позволява детайлен и универсален запис на позиция, посока, динамика и времева структура на човешкото тяло. Тази „писмена танцова“ нотация (по-късно известна широко като Labanotation) дава възможност за архивиране, възпроизвеждане и научен анализ на танца по начин, който преди не е съществувал. Encyclopedia Britannica
Лабан не спира до нотацията. Той разработва и комплексни теоретични рамки за разчитане на движението. „Хореотика“ (choreutics) е анализ на формите на движение в пространството. Концепция, разглеждаща отношението на тялото към заобикалящото го триизмерно поле, включваща набор от основни посоки и геометрични структури (често описвани като 12 първични направления), които формират „хармония на пространството“. „Еукинетика“ (eukinetics) пък се занимава с качеството на двиението — динамиката, контролa и изразителността на движението, давайки инструменти за развитие на телесната прецизност и драматичната експресия. Тези системи са замислени като неперсонални, приложими към всяко човешко движение и служат едновременно за анализ и за педагогически практики.
В Берлин Лабан хореографира големи „движенчески хорове“ и мащабни сценични проекти, които подчертават връзката между индивида и пространството, между масата и формата. Сред неговите ученици са имена като Мари Вигман, Курт Йоос и Зигурд Леедер — творци, които трансформират и разпространяват идеите му в свои самостоятелни течения на модерния танц. Чрез тях принципите на Лабан надхвърлят училището и стават част от европейската танцова сцена. Encyclopedia Britannica+1
От сцената към фабриката
Една по-малко позната, но важна страна на трудa му е прилагането на анализите на движението в индустриален контекст. По време на Втората световна война Лабан работи върху подобряване на ефективността на работните движения и разработва корективни упражнения за работниците; резултатите от тази линия прозиводна работа са събрани в изданието „Effort“ (1947), което изследва „икономичността на човешкото движение“ и показва как танцовата терминология и методика могат да служат за оптимизация и здраве при извършване на труд. Тези изследвания също разширяват приложимостта на Лабановите идеи извън чисто артистичното поле. Google Books+1
Последни години и институционално наследство
През 1938 Лабан приема покана да се присъедини към школата на Йоос и Леедер в Dartington Hall, Англия, където се установява заедно с много бежанци и колеги от сферата. В следвоенните години продължава преподавателската и публицистична дейност — работи с Лиза Улман и създава „Art of Movement Studio“, а през 1953 се установява в Addlestone, Surrey, където работи до смъртта си през 1958 г. Неговото влияние днес живее в учебните практики (включително и в институции, които носят неговото име и продължават изследванията в Laban Movement Analysis и Labanotation), както и в непрекъснатото използване на неговите концепти в театъра, танцовата педагогика, терапията и дори организационното проектиране.
Една система — много полета
Рудолф фон Лабан е рядък пример за мислител, чиито идеи едновременно съхраняват артистичното въображение и медицинско-научната строгост. Неговите методи — от Kinetographie Laban до choreutics и eukinetics — предоставят език и инструменти, с които да се описва, съхранява и трансформира човешкото движение. Днес те продължават да вдъхновяват хореографи, актьори, терапевти, изследователи и инженери на движението, които намират в работата му както естетическа свобода, така и аналитична стабилност. Encyclopedia Britannica+1
